28.11.2011 г.

Митове за българскитe емигранти

Какви са българските емигранти в Европа? Колко са те, в кои сектори на икономиката работят, какви са професиите им, какви заплати получават, какви длъжности заемат? Наистина ли през последните години България е напусната от най-трудолюбивите, най-образованите, най-талантливите, както твърдят политици и синдикалисти? Вижте сами профила на българските емигранти в четири страни от Европа, където са концентрирани най-много от тях.
Данните са взети от НСИ , Евростат, Агенция по заетостта, EURES, проучване „Bulgarian Migration: Incentives and Constellations”, Институт Отворено общество, Фонд “Научни изследвания” Програма “Идеи” Институт за икономически изследвания при БАН „Българската диаспора в Западна Европа: трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие”.


Лятото на 2011 година. От България към Германия засилено заминават на групи от по 20-30 души български работници. В масовия случай това са засегнати от кризата в строителния сектор работници – монтажници. Шансът им е, че Германия, която се отказва от атомната енергетика, в момента се монтират слънчеви панели. Документите на кандидатите за работата се изпращат от българския подизпълнител за одобрение от германската фирма. Гледат се образованието и опитът, езикът в този случай не е предопределяш, защото на място работата се ръководи от други българи, владеещи немски или английски. Пътят на заминаващите до Германия е платен. Изискването е обаче да заминават със собствен автомобилен транспрот – самолет, автобус или влак не са сред вариантите. Групите български работници са шарени. Хората са от цялата страна. Има и такива с висше инженерно образование или художник, но те действително са единици. Настаняването им е осигурено в близост до обектите. Заплащането е около 1500 евро на месец, като в началото на седмицата всеки работник получава по 100 евро аванс. Иван* заминава, защото няма постоянна работа и месеци наред не е намирал обект, от който да изкара някакви пари. Петър е малко по-различен– учил е география, но винаги е изкарвал прехраната си в строителството. За няколко месеца бил в Испания, където помагал в кухнята на един ресторант. Върнал се без никакви спестявания и сега се надява да има повече късмет. Най-интересен е Георги, който е художник. Бил за кратко асистент в Художествената академия, но заплащането го накарало да напусне. Сам обаче не се справил и, благодарение на опита си в строителството, който натрупал като по-млад, сега и той е в групата за Германия.
Още много подобни истории могат да бъдат разказани. Почти всеки има някого в семейството си или пък познат, който е заминал да работи в чужбина.
Обобщено причините за напускане на България са три: финансови проблеми, безработица и липса на вяра за перспективите в страната. Статистиката потвърждава, че българските работници в Европа най-често планират да останат там, докато решат паричните си затруднения, например - най-голям е делът на пребиваващите между 1 и 5 години. Те са хора в активна възраст. Повече са жените, но това е разбираемо предвид факта, че много от тях гледат възрастни хора или деца или са заети в хотелиерството и ресторантьорството. Заплащането обикновено е по-ниско, отколкото ако същата работа се върши от местни. Но българите успяват и да спестяват, за да изпращат пари в родината си.
Какви специалисти се търсят в Европа
По линия на сключените спогодби с Германия традиционно се изпращат сервитьори, готвачи и друг помощен персонал, според предоставена на EconomyNews.bg информация от Агенцията по заетостта. Германия търси и лекари. За да се кандидатства за работа там обаче, е необходимо познаването на немски език, конкретно за лекари B2 ниво.
По линия на EURES България (Европейски услуги по заетостта) се набират лекари-асистенти за обучение и практика по следните специалности: обща хирургия, спешна хирургия, вътрешна медицина (гастроентерология, нефрология, диабетология, хематология, вътрешна онкология, кардиология), психиатрия, неврохирургия, гинекология, неврология, анестезиология, рентгенология, урология.
При набиране на достатъчно подходящи кандидати немският работодател провежда интервю в България с предварително одобрените по документи. Необходимо е кандидатите да притежават добри умения по немски език (ниво B2, съгласно езиковата рамка на Europass). Ако не говорят немски език на съответното ниво, т.е имат езикови умения, които обаче са под това изискване, то могат да кандидатстват за немски езиков курс, който ще се проведе в Пловдив или София. До 15 кандидати ще бъдат подбрани за включване в този курс, който се финансира от клиника Идар - Оберщайн и ще е безплатен за участниците.
Офертите за Испания са в сферата на селското стопанство. Към този момент не са обявени такива, тъй като кандидати се търсят от декември до март включително, съответно, за да имат възможност да започнат работа за летния сезон. Заявките за работа от Испания са по-ограничени поради високия процент на безработица в страната. През тази година по подадена оферта от страна на испански работодател за аниматори са започнали работа 6 българи. Офертата е все още валидна и работодателят търси предимно млади хора с познания по английски, френски, немски и руски език.
Офертите за Гърция и Италия са все още редки. Като цяло българите, които търсят работа по линия на EURES в тези страни, са в сферата на селското стопанство, медицината, както и хотелиерството и ресторантьорството.
*Имената на героите в тази история са променени.виж

Няма коментари: