4.12.2011 г.

Според изследване на "Отворено общество": Българската емиграция не зависи от отварянето на пазарите в Западна Европа

Българската емиграция не зависи толкова от формални пречки като отказа на някои държави от Европейския съюз да отворят трудовите си пазари, а от икономически фактори. Това е един от основните изводи в доклада "Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограниченията в ЕС?" на институт "Отворено общество".

Решението на българските граждани да заминат в чужбина се мотивира от вътрешни за България показатели като безработица, икономически растеж, производителност на труда и др. За повечето български емигранти налагането на ограничения за достъп до пазара на труда в приемащите държави означава само че по-дълго време ще работят незаконно, посочват от "Отворено общество". С разрастването на кризата и увеличаването на безработицата и в останалите страни от ЕС привлекателността им за българите намалява, което е и причината за забавяне темповете на емиграция.

Най-предпочитани места за емигриране
...


Според доклада Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания са страните, които привличат най-много българи. Испанският трудов пазар е отворен за българи още от 2007 г., докато Германия използва възможностите за отлагане и все още е затворен пазар. Статистиката обаче не показва различия в динамиката на българската миграция към двете страни в периода след присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Данните на Евростат показват, че в периода 2006 – 2010 г. българите в Испания са се увеличили с 64.6% (вж. таблицата).
За същия период в Германия те са станали с 69.2% повече. След отварянето на испанския пазар увеличението на мигрантите там не е по-голямо от това в Германия, чийто трудов пазар все още е затворен. Освен Испания още 15 страни са отворили трудовия си пазар за българи - Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Португалия и Чехия. Това обаче не довежда до по-голям поток от българи там.

Всички печелят от миграцията

"Колкото по-лесно се придвижва човешкият капитал, толкова по-добре е за всички страни – тези, които изпращат, и тези, които приемат работници", коментира икономистът Красен Станчев. "Нашите наблюдения в момента показват същото – българските граждани, които работят в чужбина, са много съществена част от икономиката ни", обясни той.

По думите му в абсолютно измерение преводите от чужбина са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование. Страните, в които отиват българските граждани, обаче също печелят от тях, тъй като много често те заемат такива сегменти от трудовия пазар, които са свободни и много трудно се набират от местен ресурс.

Емигрантите - най-големият инвеститор

Данните на БНБ показват, че за първите девет месеца на 2011 г. трансферите на българи от чужбина са на стойност 596.8 млн. евро. Парите, които постъпват в страната от емигрантите, са повече, отколкото чуждите инвестиции. Предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции на БНБ показват, че за същия период от януари до септември чужди компании са инвестирали в България 534.5 млн. евро. Освен това трансферите от емигранти се запазват относително постоянни през последните години за разлика от чуждите инвестиции, които от години намаляват. През миналата година българите в чужбина са изпратили близо 760 млн. евро.

Какво работят българите в чужбина
Характерът на емиграцията на българите остава преобладаващо временен и сезонен, което ясно се вижда от секторите на икономическа заетост на българските работници, посочва "Отворено общество". Основните отрасли, в които работят българските емигранти, са хотелиерство, почистване, строителство и търговия. От 2009 г. важен начален сектор става и земеделието във Великобритания.

Нови мотиви за напускане на страната

През миналата година като допълнителни мотиви за емигриране от България се очертават и причини, свързани с трайни дефицити на системата за социална подкрепа и предоставяне на обществени услуги, показват данните в доклада на "Отворено общество". По-конкретно това са страх от бедност и безработица, заплаха за физическото оцеляване, несигурност, липса на ред и задлъжнялост.

България обаче бавно променя профила си от изпращаща, през транзитна към приемаща емигранти държава. През последните няколко години се наблюдава значителен спад на емиграцията от България, докато имиграцията към страната се увеличава. Все още нетната емиграция е отрицателна и страната остава основно износител на човешки ресурси, макар и това да намалява.

Процедура за отваряне на трудовите пазари

Максималният срок за ограниченията за трудовите пазари е 7 години след присъединяването на новите страни към ЕС, като това подлежи на предоговаряне през три фази от 2+3+2 години. За България и Румъния втората фаза на преходните периоди изтича на 31 декември 2011 г. и ограниченията могат да бъдат удължени само с още 2 години. Към момента 10 държави прилагат ограничения за българи, като изискват основно разрешително за работа. До края на тази година тези държави трябва да изберат или да не предприемат никакви действия и ограниченията да паднат автоматично, или да се обърнат към Европейската комисия с мотивирано искане за удължаване на преходните периоди.източник
 

Няма коментари: