28.12.2011 г.

Протестна нота на Гърция срещу Турция за изявленията на бившия премиер Месут Йълмаз

Разкритията на бившия турски премиер Месут Йълмаз за турско участие в палежите на гори в Гърция по време на управлението на неговата предшественичка Тансу Чилер през 90-те години не изненадаха никого в Гърция. В интервю за турския вестник „Бир гюн” той заяви, че единствено тя от всички турски премиери не е дала сведения за това къде и как са били използали тайните фондове на държавата по време на нейния мандат.
Според вестника Месут Йълмаз е заявил, че по онова време били дадени пари за предизвикване на дестабилизация чрез преврат в Азербайджан, както и за горски пожари в Гърция.
Ден по-късно бившият премиер заяви, че изявленията му били изтълкувани погрешно от репортера. Той заяви пред Анадолската новинарска агенция, че е имал предвид пожари в Турция. „Съществуваха някои информации и преценки, че горските пожари през 90-те години в Турция са свързани с гръцките тайни служби. Аз изразих мнението, че би било погрешно спрямо връзките ни с Гърция да публикуваме тези данни, преди да ги разследваме”. Месут Йълмаз добави, че „случаят бе представен по напълно изопачен начин с цел да се вдигне шум”.
Разкритията предизвикаха остри реакции сред политическите сили в Гърция, а от външно министерство поискаха обяснения от Анкара. По-късно министерството предаде протестна нота на посолството на Турция в Атина. В съобщение на ведомството се посочва, че „независимо от опита за

 промяна на изявленията от страна на Месут Йълмаз поискахме тяхното разследване, както и на всички подобни изявления, направени в миналото”. От гръцкото външно министерство поискаха да бъдат информирани и за всички свързани със случая данни.
GRReporter потърси мнението на експерта по гръцко-турски отношения и асистент-преподавател по международно право и външна политика в атинския университет Пандио, Ангелос Сиригос. Той разясни защо разкритията не са изненадващи за никого в Гърция, както и мнението си за този изблик
на „искреност” от страна на забравения до вчера бивш премиер на Турция.
Г-н Сиригос, доколко можем да смятаме, че изявленията на бившия турски премиер имат почва? Имало ли е в миналото съмнения, че пожарите може да са били предизвиквани от агенти на Турция?
В различни периоди и особено когато имахме големи пожари на погранични острови, като например Самос, съществуваха силни съмнения, че нещо не е съвсем наред. Пожарите бяха чести и избухваха в близост до военни инсталации. Разбира се, всички тези острови на практика са една голяма военна инсталация. Затова и съществуваха съмнения, че пожарите са били предизвикани нарочно от агенти на Турция. Освен това в миналото се бяха появили и различни разкаяли се турски агенти, които заявяваха, че са поставяли огньове на гръцки острови. Последният подобен случай беше преди 3-4 години.
Също така, когато бе разкрита организацията на военните „Ергенекон” и парадържавата, която се криеше зад нея стана известно, че между другите си задачи турските агенти са и били натоварени с извършването на диверсии в ущърб на Гърция. Не можем да знаем какви точно са били тези диверсии и дали са били само пожари. Но винаги е имало съмнения, че пожарите, особено в пограничните райони са били резултат на подпалвания от страна на турски агенти.
Тук е мястото да посоча, че особено по време на мандата на Тансу Чилер парадържавата в Турция се намираше в своя апогей. Да не забравяме, че именно тогава имахме ескалация на напрежението около необитяемия остров Имия. Тогава действията на Турция започнаха, въпреки противната позиция на военното и на голяма част от политическото ръководство на страната. Това беше едно крайно действие, в рамките на което Тансу Чилер действаше заедно с парадържавата. Това не би следвало да ни впечатлява, защото периодите на управление на Тансу Чилер и Бюлент Еджевит бяха периоди, в които парадържавата в Турция на практика действаше като държава.
Според публикации поставянето на пожарите е било отговор на гръцката външна политика спрямо Турция и по-конкретно във връзка с Кюрдския проблем. Какъв е вашият коментар?
От 1992 насам Турция обвиняваше Гърция, че помагаше на кюрдите. Спомням си, че тогавашният президент Константинос Караманлис беше изпратил официално писмо до Турция, в което подчертаваше, че нищо подобно не се случва. Най-често турската страна се позоваваше на военното поделение в Лаврио, като смяташе, че гръцките военни сили обучават там кюрдски партизани в използването на оръжия, бомби и във воденето на неконвенционална война. От време на време се отправяха нападки, че в Гърция има 3-4 поделения, в които се обучавали кюрдски партизани. Никое от тези обвинения не бе доказано на практика. Когато гръцкият отговор беше „елате да отидем и да ги открием”, нещата спираха до там. Със сигурност обаче имаше други видове морална подкрепа.
Факт е също, че турската парадържава се опитваше да изнудва по този начин. Спомням си как през 1999, когато работех в министерството на външните работи турски делегации идваха със списъци на хора, които според тях създаваха проблеми в гръцко-турските отношения. От проверките, които в последствие правехме ние ставаше ясно, че тези хора са кюрди и не създаваха никакви проблеми на Гърция, но дразнеха Турция. А Турция изискваше експулсирането им там и закриването на техни организации. Тези искания не бяха приети от гръцка страна.
Смятате ли, че подпалванията биха могли да бъдат резултат на други изрази на гръцката външна политика?
Вижте, те са свързани изключително с начина, по който действа Турция. От 1909, когато младотурците вземат властта и до днес в Турция съществува една паралелна държава. Тогава тя се е наричала тайна служба „Тешкилат-и-махсуса”, после „Каракол”, а след това бе създадена Националната организация за разузнаване МИТ. Всички те имаха своите клонове, които нямаха нищо против да извършват убийства, изнудвания, палежи. Това продължи с десетилетия и парадържавата си остана една отделна част в турската държава, напълно официална и всеобщо приета.
Нейното съществуване не е свързано с гръцко-турските отношения, а с начина на действие на самата турска държава. Припомням избухналата преди известно време бомба в книжарница на кюрд, за която стана ясно, че е била поставена от самата армия, както и обвиненията, че парадържавни функционери са убили висш магистрат с цел да натоварят убийството на кюрдите. Това е просто начинът, по който действа турската държава.
Според вас защо Месут Йълмаз избра именно този момент, за да направи конкретното изявление?
Не бих могъл да знам със сигурност, правя само предположения. Месут Йълмаз е извън политиката от доста години насам. В момента в Турция съществува голяма липса от страна на силите срещу Ердоган. Републиканската народна партия все още не може да „влезе в релси” и развитието й не е позитивно. В тези условия е съвсем нормално Месут Йълмаз да потърси едно „място под слънцето”. Изявленията му са и един вид „отмъщение” към отколешната му политическа противничка. Да не забравяме, че след смъртта на Тургут Йозал борбата бе между Месут Йълмаз и Тансу Чилер. Образно казано Йозал бе дал пръстена на Чилер. Тя бе предпочитана от парадържавата и военното ръководство, защото не им се противеше. Така Месут Йълмаз беше изблъскан някак встрани и може би сега е намерил възможността да изрази и недоволството си за онзи период.
Какъв е вашият коментар за спора между Турция и Франция по повод гласувания вече закон за налагане на санкции срещу онези, които отричат арменския геноцид?
За да бъда искрен, в този случай съм съгласен с турската позиция. Смятам за неприемливо да налагаш закон и да казваш, че който опровергае с исторически данни едно историческо събитие ще бъде осъден. Въпросът е принципен и това, което трябва да ни занимае е забраната да изразяваш различно мнение.
От там нататък реакцията на Турция е обичайната в подобни случаи. Турците викат, както когато Абдула Йоджалан беше отишъл в Италия. Тогава те палеха италиански автомобили и вратовръзки и изобщо бойкотираха италианските продукти и стоки.
Тази реакция на Турция обаче показва, че въпреки изминалия период от 100 години въпросът не е затворен, той остава открит. Т.е. турската държава се чувства отговорна за арменския геноцид и се опитва да скрие това по всякакъв начин. Раната не е заздравяла и Турция не може да приеме тази реалност, независимо че в конкретния случай е права. Тези неща са в компетенцията на историците и не могат да бъдат решени със закони.
Смятате ли, че този спор би могъл да засегне и без това прекъснатите преговори за членството на Турция в Европейския съюз?
Да, на практика преговорите са прекъснати. През следващите месеци най-вероятно ще бъдат замразени, поради ротационното президентство от Република Кипър и след това ще започнат отново по някакъв впечатляващ начин.
Но в момента Турция така или иначе няма европейска насоченост. Ердоган взе от Европейския съюз това, което искаше, т.е. патината на европеец. Той се утвърди на турската политическа сцена и сега се е обърнал към други региони. Това, което интересува турския премиер в момента е кризата в Ирак. Липсата на управление там е много по-опасна за Турция. Вицепрезидентът Нури ал-Малики, който наскоро посети населените с кюрди райони е свързан с властовата игра между Иран и Турция, която днес се разиграва в Ирак.източник

Няма коментари: