29.12.2011 г.

PSI ще подейства като положителен шок за гръцката икономика

PSI или доброволното участие на частните кредитори в опрощаването на гръцкия дълг ще подейства като положителен шок на местната икономика, твърдят в годишния си доклад водещите икономисти на Eurobank EFG. Документът носи подписите на Димитрис Малиаропулос, ръководител на Икономическите анализи на институцията, Платон Монокрусос, директор на Отдела за текущи икономически анализи и Тасос Анастасатос, старши икономист и директор на икономическите проучвания на банката. Според икономистите преговорите по PSI трябва да приключат възможно най-бързо преди да се влоши икономическия климат в еврозоната, а успешният им рай ще смъкне голямо бреме от гръба на задлъжнялата до уши гръцка държава и ще привлече чужди инвестиции.
В доклада се подчертава, че вторият спасителен пакет от огромните 130 милиарда евро за Гърция ще подобри ликвидността на местните банки и ще влее свежи пари в икономиката. Той ще покрие напълно задълженията на Атина към кредиторите й до края на 2014. Един от ефектите на финансовата помощ ще е и намаляването на разходите по обслужването на

лихвите по дълга в периода 2012-2020 със значителен процент, който се изчислява около 2 процента от БВП. Както е известно, приключването на преговорите по PSI е условието за отпускането на втория спасителен пакет, договорен на 26 октомври.
Допълнителни ползи Eurobank EFG очаква от приравняването на условията на двустранните заеми, които Гърция е получила от страните от Европейския съюз с условията, при които ще получи заеми от Европейския механизъм за финансова стабилност. Според тримата икономисти три са задачите пред икономическата политика на правителството - първата е рязкото съкращаване на публичните разходи и категоричното прилагане на структурните реформи. За разлика от досегашната практика на хоризонтално намаляване на заплатите в държавния сектор Димитрис Малиаропулос, Платон Монокрусос и Тасос Анастасатос предлагат да се намали самият държавен сектор. По отношение на данъчната политика те предлагат тя да се преосмисли и да се промени така, че да стимулира производството, за да се стигне и до положителен икономически ръст. Отново се подчертава необходимостта от разширяване на данъчната основа - т.е. на увеличаването на хората, които плащат данъци. Втората задача пред правителството е постигането на ръст на БВП, а третата - скорошното привършване на преговорите за PSI.
От своя страна гръцкото правителство бие отбой като казва, че преговорите със частните кредитори ще отнемат повече време, отколкото се е смятало предварително. То твърди, че гръцката държава само формално е част от разговорите, които всъщност се водят между частните банки и застрахователни компании, представени от Института за международни финанси и представителите на Европейската комисия и на международния валутен фонд. И двете страни се стремят да постигнат условия, при които ще имат най-малко загуби. Банките и застархователните компании твърдят, че разменянето на ценните книжа с нови облигации с намален номинал и пари в брой де факто намалява стойността им със 65 на сто, а не с 50 на сто и затова искат по-висока лихва от порядъка на 6,5 до 8 на сто.
От друга страна държавните кредитори на Гърция - Европейския съюз и Международния валутен фонд предупреждават, че ако се удоволетворят изискванията на банките и застрахователните компании, новият спасителен пакет за Гърция ще е между 140 и 150 милиарда евро, а не 130, както бе решено на 26 октомври. 

Няма коментари: